Археологическият комплекс „Перперикон” се намира в Източните Родопи на 15 км. от гр. Кърджали и е разположен на скалист връх южно от с. Горна крепост. Той е обявен под № 8 в Държавен вестник в бр. 67/1968 като Средновековна крепост „Перперек” – архитектурно–строителен паметник от Античността и Средновековието с категория „национално значение”. Съгласно §10, ал. 1 от Закона за културното наследство притежава статут на недвижима археологическа културна ценност от национално значение.
Първите разкопки на Перперикон се провеждат в края на 70-те и началото на 80-те години на миналия век. През 2000 г. археологическите проучвания са възобновени и продължават и до момента. Системните проучвания изясняват хронологичното развитие на паметника.
Най-ранните следи от човешка дейност датират от неолита /ІV хил. пр. Хр./. Към времето на халколита / V-ІV хил. пр. Хр./ мястото се е използвало за светилище, като култовата дейност се развива активно през бронзовата епоха /ІІІ –ІІ хил.пр. Хр./
Разцвета на свещенния комплекс продължава през следващите крито-микенската /ХVІІІ-ХVІІ в.пр.Хр./ и ранножелязната /ХІ – ІV в.пр.Хр./ епохи. Многобройните находки дават основание да се изкаже хипотезата, че точно на Перперикон се е намирало търсеното от цяло столетие прочуто в античността прорицалище на бог Дионис. Върху специален олтар се извършвал винено – огнен обряд и според височината на пламъците се съдело за силата на предсказанието. Римската епоха е епоха на разцвет за Перперикон, който обаче завършва с нашествията на готите, във втората половина на IV в.сл. Хр.
Археологическите проучвания показват, че тогава Перперикон е бил превзет и изгорен. Настъпва края на езическия период на Перперикон.
Градът възкръсва още в V – VI в. сл. Хр. и се превръща в административен център на Източните Родопи в рамките на Византия. В последвалия процес на християнизация езическите храмове се заменят с християнски. От ІV до ХІV век той е епископски център. През цялото средновековие Родопите са постоянно оспорвана територия между Византия и България. Градът е окончателно унищожен при нахлуването на османските турци след средата на 14 в.
В течения на 8 хилядолетия на Перперикон оставят следи различни култури и религии. Той е уникален с колосалните, несрещани в региона по мащаб и характер монолитни изсичания в скалите. Комплексът се характеризира с непрекъсната, развиваща се с различна динамика градоустройствена и обемно-пространствена структура, включваща сгради и съоръжения от различни периоди и с разнообразни функиции.
Тези факти в съчетание с величественото внушение на самия скален масив и впечатляващите панорамни гледки към околностите, превръщат Перперикон в един от най-значимите археологически паметници в България, който има висока познавателна и културно историческа стойност и потенциал да се превърне в атрактивна туристическа атракция. В последните 13 години броя на посетителите в комплекса непрекъснато расте.
След разкриването на голяма част от археологичните структури на комплекса под въздействие на климатичните фактори и геометричното нарастване на броя на посетителите, се засилват процесите на ерозия – наблюдавани най–вече по скалния масив. Целият хълм, върху който е разположен Перперикон, е оформен от туфа – мека и ронлива скала, която силно се влияе от температурните колебания и се износва бързо под стъпките на посетителите. Този процес застрашава скалните изсичания в комплекса – проходи, издълбаните в скалата площадки, помещения, щерна, гробове и др.
Климатичните промени и антропогенното присъствие влияят отрицателно и на каменните градежи в комплекса – крепостни зидове, бастиони, сгради с жилищен и религиозен характер. Ходенето по градежите представлява сериозна опасност за обекта и за посетителите, тъй като повечето зидове са на суха фуга и не са стабилни, а хоросановите градежи са деструктирали. В комплекса се наблюдават и значими разрушения от земетресения. Има камъни и скални блокове в нестабилно състояние, които при едно земетресение биха могли да разрушат частично или унищожат обекти от комплекса.
Същевременно не е направено цялостно заснемане на комплекса и на обектите в него. Наличната геометричната информация е частична и непълна, което допълнително затруднява процеса на опазване на паметника. Липсата на геометрични данни за терена и обекти възпрепятства от една страна проучванията и научните изследвания, а от друга страна подготовката на качествени проекти за реставрация и експониране на обектите.
В случай на частично разрушаване или унищожаване на обекти от комплекса в следствие на природно бедствие, ще е много трудно да бъдат възстановени в автентичен вид.
Наличните данни за комплекса се съхраняват на хартия в културни институции и са достъпни за онези специалисти – историци, археолози и научни работници, които могат да ги разгледат на място. Гражданите, които имат интереси в областта на културното наследство нямат достъп до тях и за да се запознаят с Перперикон трябва да го посетят.